Българското земеделие преживя една от най-тежките си години. Въпреки по-добрите добиви на пшеница и ечемик, международните борсови цени, по които се търгува зърното, са под обичайните нива.
Дъждът – спасител но с ограничен ефект
Дъждът, паднал на 27–28 юни 2025 г., дойде в ключов момент и със сигурност ще помогне за подобряване на реколтата от слънчоглед и царевица, особено в районите, където растенията все още не бяха навлезли в критичните фази на наливане на зърното. Очаква се подобрение в добивите спрямо предходната година, но ефектът ще бъде неравномерен в зависимост от типа почви и развитието на посевите преди валежите.
Въпреки това, земеделците остават предпазливи: ниските международни борсови цени на зърнените култури продължават да оказват натиск върху приходите. Тоест, дори при по-добра реколта, липсата на реално пазарно търсене и ниските изкупни цени могат да обезсмислят подобренията в добива и да не осигурят необходимата възвръщаемост.
Растящи разходи, падащи приходи
Производствените разходи за горива, торове и препарати се увеличиха значително в последните две години. Минималната работна заплата също нарасна, което допълнително повиши разходите за труд. Същевременно цените на зърнените култури на международните борси падат – заради високи добиви в Украйна, Русия и САЩ.
Това създава критично съотношение между себестойност и пазарна цена. Земеделците не могат да влияят на борсата, но себестойността им продължава да расте.
Недостатъчни субсидии – риск за оцеляването
Субсидията в България реално усвоявана е около 10 -15 евро/дка – сред най-ниските в ЕС. В други страни:
Германия: 60 €
Франция: 70 €
Испания: 55 €
Румъния: 38 € + до 50 € допълнителни национални плащания
Ниското ниво на субсидия у нас често отива директно за покриване на наема за земята, без да остава марж за фермерите.
Последствия при липса на подкрепа
Ако европейските и националните субсидии не се увеличат, последиците ще бъдат:
Масово фалиране на дребни фермери
Концентрация на земята в ръцете на големи арендатори
Намаляване на инвестициите в техника, напояване и устойчиви практики
Зависимост от външен внос на храни
Какво може да се направи? – Компенсаторни мерки
1. Индексирани субсидии
Субсидията да се променя спрямо ръста на производствените разходи.
2. Данъчни облекчения за собственици на земя
Ако наемодателите намалят цената за аренда, да получават данъчно облекчение.
3. Подкрепа при ниски приходи
Модел, при който държавата компенсира фермерите при приходи под определен праг.
4. Инвестиции в напояване
До 80% субсидиране на напоителни системи, кладенци и механизация, както в Румъния.
5. Преориентиране към устойчиви култури
Подкрепа за култури с по-ниска себестойност – бобови, билки, маслодайни растения.
Единствената вътрешна алтернатива: намаляване на арендата
Ако нищо друго не се промени, наемът на земята остава единственият буфер. Но собствениците често диктуват на база получената субсидия. Затова трябва да се въведе механизъм, чрез който при спад в добивите, арендната цена автоматично да се коригира.
Финални изводи
Българското земеделие се намира на ръба на икономическа устойчивост. Ако не бъдат предприети мерки – както чрез по-високи субсидии, така и чрез активна данъчна и инвестиционна политика – рискуваме срив на цял сектор, който засяга хранителната сигурност на страната.
Нужна е комбинация от европейска подкрепа, национална адаптация и пазарна гъвкавост, за да може фермерите да оцелеят и да продължат да работят родната земя.
