Един термин, който е добил популярност в разговорната реч на българина.
За земеделска земя[1], която не е предоставена за ползване от собственика/ниците си чрез договор за наем или аренда и той/те не я обработва/т лично се нарича условно „бяло петно“. Такава земя се разпределя и предоставя за ползване чрез споразумения между земеделските производители в съответното землище. Процедурата е уредена в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Ползвателят на земята е длъжен да заплаща за получената при разпределението земеделска земя. Процедурата по никакъв начин не засяга собствеността на разпределените имоти („бели петна“).
Собствениците на земи попадащи в т.нар. „бели петна“ имат право да получат полагащите им се суми от Общинските служби по земеделие. За тази цел е необходимо да удостоверят, че са собственици или наследници на съответния земеделски имот, чрез документ за собственост (решение на поземлена комисия, нотариален акт и т.н.) или удостоверение за наследници в случай, че са такива.
Министерството на земеделието води статистика за тези площи. Данните за стопанската 2018-2019 година на обработваемата площ в България е 32 542 980 дка. а площа на „белите петна“ е 1 305 020 дка. или 4,01 % на "белите петна" спрямо общата обработваема площ (дка).
[1] В текста под земеделска земя разбитаме : обработваеми - ниви, ливади, пасища, овощни градини, лозя и др. земеделски имоти, които се обработват.
